Какво остава след училището? Спомени, уроци, вдъхновение – и смелостта да следваш мечтите си.
В днешното интервю ви срещаме с един от младите специалисти в педиатрията — д-р Денис Жечев, възпитаник на Природоматематическа гимназия „Иван Вазов“ в Добрич, чийто професионален път го отвежда от любопитството към медицината до ежедневната грижа за най-малките пациенти в Отделението по педиатрия на МБАЛ-Добрич. В откровен разговор той споделя спомените си от ученическите години, мотивацията да стане лекар, предизвикателствата в обучението и ключовите уроци, които го оформят като лекар и човек.
Имаше ли любим предмет или учител, който те е вдъхновил?
Моето вдъхновение дойде от г-жа Милкова. Тя успя още повече да засили интереса ми чрез часовете си и чрез организираните посещения на Дните на отворени врати в Медицински университет – Варна. Благодарение на нея разбрах накъде искам да се развивам. Предметът, който ми остана любим през цялото обучение, беше биологията.
Има ли житейски урок от училище, който още носиш със себе си?
Спомням си съвет, който често ни даваше учителката ни по английски – г-жа Демирева. Тя казваше, че ако човек не се старае и не учи, по-късно в живота ще му бъде много по-трудно и ще има ограничени възможности за реализация. Това е урок, който не забравям.
Как би описал атмосферата в класа и отношенията с преподавателите?
Атмосферата в класа ни не беше от най-спокойните, но имаше своя чар. Бяхме различни, понякога това създаваше напрежение, но правеше средата жива и запомняща се. Отношенията с преподавателите като цяло бяха положителни – с някои се чувствахме по-близо, при други общуването беше по-официално. Тази динамика ме научи да общувам с хора с различни характери.
Ако можеше да се върнеш за един ден в гимназията – какво би направил?
Бих използвал деня, за да усетя отново онова чувство на безгрижие и за малко да избягам от света на големите.
Пътят към медицината
Как премина адаптацията ти от гимназията към университета?
Първите седмици са опознавателни – нов град, нови колеги. След това идва периодът на по-голяма самостоятелност, който изисква по-добра организация и повече отговорност към учебния и личния живот.
Кои умения, придобити в училище, ти помогнаха най-много?
Знанията по биология и химия ми осигуриха стабилна основа за надграждане. Това ми позволи спокойно да навляза в дълбините на новите дисциплини.
Как реши да станеш лекар?
Като дете прекарвах много време в болницата, където работеше майка ми. Всичко там ми беше изключително интересно – работата на лекарите, сестрите и грижата за пациентите. Когато дойде моментът за професионален избор, вече знаех, че това е моето призвание.
Коя специалност избра и защо?
Избрах педиатрия, защото усещам силна връзка с децата и се възхищавам на тяхната искреност. Най-голямото удовлетворение идва, когато видиш усмивките на малките пациенти. Освен това педиатрията предлага разнообразни възможности за развитие.
Кои бяха най-големите предизвикателства по време на следването?
Най-голямото предизвикателство беше да намеря баланс между личния и професионалния живот, особено по време на сесии.
Мотивация и послания
Как поддържаш мотивацията си в трудни моменти?
Когато се натрупат много ангажименти, отивам да поплувам. Това ми помага да се откъсна от напрежението, да запазя фокус и увереност. Както водата тече спокойно по реката – всичко намира своя ритъм.
Според теб кое е най-важното качество за един добър лекар?
Съчетанието между професионализъм и хуманност. Лекарят не лекува само тялото – той подкрепя хората в трудни моменти. Умението да слушаш и да действаш със сърце е също толкова важно.
Какво би посъветвал днешните ученици, които мечтаят за медицинска кариера?
Да не се страхуват. Медицината изисква усилия, постоянство и дисциплина. Не са важни само оценките, а практическите знания. Ако имат истинска мотивация – успехът идва.
Едно изречение като послание към гимназистите днес?
„Не се страхувайте да мечтаете! Усилията ви днес ще се превърнат в успехи на утрешния ден.“
Спомен от ученическите години
Нашият възпитаник с усмивка си спомня участието си през 2016 г. в Euroscola в Страсбург, Франция – преживяване, което оставя траен отпечатък.
Историята на д-р Денис Жечев показва, че успехът не е въпрос на случайност, а на цел, труд и постоянство. Пътят от ученическата скамейка до бялата престилка е дълъг и изисква отдаденост, но е възможен за всеки, който вярва в себе си и не се отказва. Гордеем се, че още един възпитаник на ПМГ „Иван Вазов“ днес носи отговорността и доверието на една от най-хуманните професии.