Който се учи, той ще сполучи, казва народът ни. Така казват и управляващите ни. Но тя, сполуката, няма как да е за всички. Ще бъде за управляващия елит. За тези, които могат да инвестират общите пари за своите деца. Да инвестират в образование, което започва още от частните ясли и градини и завършва в елитните европейски и американски университети. Останалите „ще духат супата“, ако могат да си я позволят. Но българинът е ученолюбив. Затова беше нужна стратегия, която да го отдалечи от знанието, тоест от сполуката. В най-общи линии тя може да бъде разказана в три пункта:

• 1. Изключително усложнено учебно съдържание
  много и скъпи учебници, сборници и помагаланепрекъснато променящи се учебни планове
• 2. Министерска благословия и безброй улеснения за неизвинени отсъствия, тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотици
• 3. Унижени и бедни учители, а в близките години и напълно неподготвени и немотивирани поради мизерното заплащане

„Черешката на тортата“ предстои. Зрелостни изпити, които ще докажат, че учителите са некадърни и заплатите им трябва да бъдат колкото е минималната за страната. Задължителният за всички изпит по Български език и литература ще проверява наличието на знания, които имат студенти трети курс българска филология. Ето пример от сборник за подготовка на зрелостници: „Напишете в обем от четири страници интерпретация на темата Пейзажите на душата въз основа на Пенчо- Славейковата лирическа миниатюра “

„Спи езерото“ от сборника „Сън за щастие“

А въпросната миниатюра е само една от стоте творби, които зрелостникът трябва прекрасно да познава и тълкува. Освен въпросните четири страници интерпретация ученикът трябва да реши тест от 40 въпроса. И ако случайно не знае що е синекдоха, анжамбман, оксиморон и т.н. или не помни, че Мексиканеца от „Чичовци“ е всъщност бастунът на бея, жална му майка. Неговата и на неговия учител. Този, който не е успял да го научи в рамките на цели 3 часа български език и литература седмично. Не е успял да подготви бъдещия инженер, агроном, лекар, компютърен специалист.

Е, тогава, сбогом университет, здравейте министър Масларова и…от помощи към заетост.

Науката и сполуката ще се случат, но не на зрелостника от държавното училище, обучаван от учител на държавна заплата.

Управляващите твърдят, че искат качествено образование. Всъщност това е, от което неистово се страхуват. Не от престъпността, не от наркотрафика и проституцията, не от катастрофите по пътищата. Страхуват се от качественото образование, защото то създава качествените хора. А управляващите имат нужда от необразовани безкритични поданици, които лесно се манипулират, защото лесно се респектират. Учителската стачка е с едно искане – увеличаване на заплатите, но това не означава само по-добри доходи. Това означава привличане на перспективни, умни, знаещи хора към тази професия. Това означава надежда, че ще можем отвътре да осуетим плановете на управляващия елит за утрешна България. Че сполуката може да е за всички.

Снежина Йорданова
Преподавател по БЕЛ
ПМГ „Иван Вазов“

Гр. Добрич